Във вторник се напих. Уж исках само да дегустирам акациевата ракия. След първите три чаши бе ясно - ракията е хубава. За съжаление на сутринта не мислех така. Не успях да стана и да отида на работа. Цял ден си мислех защо човек трябва да пие, когато е сред приятели. Навярно е по-добре, отколкото да се ползват наркотици или други опиати, ама все пак идва ред на сутринта. Цял ден не можех да се съвзема (хубава е ракията). Цял ден от живота ми отиди в лежане и болка тук-там по тялото. Спомих си първият път,когато бях отказал да пия ка ми се смяха. Сядаме на маса, всички сипват по ракия или водка, а аз на сок. И ми казват "Ама какъв мъж си ти, щом не пиеш?" Или отиваме някъде на купон и пак - "Пий поне за здравето на домакина".  Тъпо е това с пиенето. Навсякъде пиенето е еталон. Сред приятели, на работа се черпи с пиене, празниците се изкарват на маса, вечер се пие по едно за отпускане... Не мога да разбера какъв е смисъла? След няколко чаши започваш да говориш глупости, да залиташ/падаш/повръщаш, не знаеш какво правиш и след всичко това идва сутринта с махмурлука. Заради това, че си мъж и си вътре в еталона! Е, значи аз явно доброволно се отказвам от това да съм еталонен мъж и няма да пия... поне известно време.