"От утре - не пия, пия...
от утре - не пуша, пуша...
Жена си ще слушам,
но днес ще се разбия..."

Тъкмо връщайки се от бар/ресторанта (лафката в мазето на учебното заведение, където работя) си тананиках и леко припявах тази песен(горките ми слушатели). Само че се сетих нещо важно на горния рефрен. Сетих се колко често отлагам нещата за утре. Става нещо лошо в живота ми и аз си мисля - "ОК, утре ще го оправя". Но идва утре, идва и вдругиден, и след вдругиден и нещото все не е направено.
Примери много от живота ми, но ще дам един с нещо за правене. Котешко дръвче! Не знам колко от вас са го чували, ама е нещо за катерене по него на котенца. За да се раздвиждат, когато ги държат котета в апартамент и не ги пускат навън. Да започнах още преди месец да го правя. Намерих си дъска, която ще ползвам за основа. Намерих си... хм, как се наричаше, това мекото за столовете, та намерих такова, за да му е меко на дупето на котето. И лепило купих. Не го направих(все още!) Защото си мисля "Нека да е събота.", "Нека да е неделя", нямам време, то котето може да почака... И така цял месец.
Отлагам така няколко сериозни разговора, няколко неудобни теми за живота си... Замислих се колко е лесно човек да отлага.
Някой знае ли рецепта протива отлагане?