Снощи говорихме доста бурно с приятелката ми. От целия разговор разбрах някои интересни неща за думичките. Всеки човек влага свой собствен смисъл в думите. Една и съща дума при два индивида има различно значение - и емоционално, и като понятие. Но как тогава да общуваме? Как да си обясним кой какво чувства или мисли?
Другото интересно беше недоизслушването. Всеки чака само да вземе думата, за да каже това което иска да каже. Не да се води диалог и да се мисли за нещата, които са казани, а да се изкаже, без значение за какво се е говорило преди това.
Трудно се водят разговори, трудно. Мисля и за това много хора се затварят в себе си, започват да си говорят с животните. Тъпо е, при положение че имаме толкова много думички итолкова много емоции хората да не си общуват!!!