ridiculous, много добре, заслужава си отделен постинг...

1. - 09:58 - Предполагам,
че възрастните обвиняват игрите за поведението на децата, защото това е

един лесен и безотговорен начин да избегнат темата за собственото си

влияние върху вътрешния свят на детето.

По принцип, детската игра е основния способ, посредством който детето

усвоява света на възрастните, уменията, които са му нужни, за да

навлезе в този свят. Освен това, посредством приказките и играта (вж.

Bruno Betelheim и Melanie Klein) децата се справят с тревожностите,

които ги вълнуват и за които трудно намират начин да говорят с думи.

И навярно ако в миналото играта на "мама и татко" и на "война" в голяма

степен е предлагала възможност да проиграеш ролята на възрастен,

очевидно в момента разнообразието от роли, в които възрастните хора

встъпват е много по-голямо, а агресията играе много по-централна роля в

отношенията помежду ни като възрастни. Така игрите, които предлагат

възможност да упражниш агресията си, стават привлекателни за децата,

защото за тях да бъдеш агресивен означава да си голям, а да си голям е

нещо, към което всяко дете се стреми.

Разбира се, важен детайл е, че макар и децата с охота да се свързват с

компютърните игри, те всъщност са продукт на умовете на порастнали вече

хора. Тук може да се повдигне въпроса доколко избирайки сценариите на

тези игри, възрастните не налагат на детето своя дневен ред, своята

тематика и своето разбиране за това какво представлява едно истински

добро забавление. И доколко по този начин възрастните не насърчават

един аспект от личността на детето (примерно агресивната му природа),

която в други условия би имала по-различна съдба.

Независимо от всичко, когато играят, умът на децата функционира в

т.нар. състояние "наужким" (pretend mode). Т.е. те не се вземат

насериозно, знаят, че се преструват. Повечето деца развиват умения да

превключват умовете си между състоянието "наужким" и състоянието

наистина и това умение е важно за по-нататъшното развитие на

творческото мислене у детето.

Има деца обаче, за които, по силата на индивидуална патология или

патология в ранните отношения с родителите, да направят подобно

разграничение е трудно или дори невъзможно. Такива деца (а и възрастни)

могат да се вживеят в ролата от своята игра толкова силно, че да не са

в състояние да направят разтраничение между своята роля в играта и

истинското си аз. Тогава прекомерното игране на компютърни или други

игри, в които има агресия може да бъде опасно. Едно изследване, за

което бяха изнесени данни преди време разкриваше, че повечето от

компютърните игри всъщност допринасят за това детето да се научи да

контролира агресивните си пориви. Изключение правят единствено игрите,

в които ролята на играещия, според сценария на играта, включва

упражняването на агресия срещу "лошите". Единствено децата, които

играели подобен тип игри, развиват по-високи нива на агресивност. Едно

възможно обяснение за това е, че тези деца възприемат агресията си като

нещо оправдано. Но нима това не е така и в живота? Напр. хората, които

стават полицаи често правят този професионален избор, за да канализират

собствената си агресивност и да й намерят обществено приемливо

приложение. В същото време проучванията разкриват, че напр. домашното

насилие в семействата на полицаите е по-често, в сравнение със

семействата от общата популация. Интересно, нали?

В заключение, поуката от написаното надълго и нашироко до тук е, че

агресията е неотменна част от човешката природа и много от човешките

практики, включително практиките на игра и забавление, са организирани

около задачата да се справим с тази част от природата си и страховете,

свързани с нея. Дали ще успеем в тази своя задача зависи както от

личността ни, така и от начина, по който нашите майки и бащи, а и

по-шилоката общност, се свързват с нашата "лоша" или агресивна част.
Компютърните игри са едва малка част от всички приноси, които

допринасят за нашия начин да прилагаме агресията си. И преувеличаването

на тяхната роля е всъщност отказ наистина да се изправим лице в лице

срещу проблема за това как изграждаме отношенията помежду си и какво

научават от това нашите деца.
(Пфу, пак стана дълго, трий ме, ако съм прекалила...)

От: ridiculous

Това, което написа е страхотно. Никога не се бях замислял за това как си избираме професия! Винаги с удоволствие бих чел подобни мисли!!!

Прочетох другите коментари тогоре,отгоре,защото нямам време.Но ако има да се добави нещо то е БРАВО

Бива