Това е рефрен от една песен, май на Мастило. И днес... доколкото този час може да се определи като вчерашен ден, е такъв. Всичко върви наопаки. Случва се нещо тъпо и си мислиш - случва се. Случва се второ - лошо, ама случва се. И така трето, четвърто, пето... И май не е случайност. С всяко следващо събитие в главата започват да се въртят мисли, че няма нищо случайно в този свят. Е, как може така? Точно днес ли? Тц-тц-тц!!! Последното се случи преди малко. Счупих поредния стол. Не, не съм го блъснал в ничия глава (въпреки че е характерна заплаха към разни типове от моя пол), нито съм скачал отгоре. И ако си мислите, че е нещо обичайно - да, наистина вече два месеца стои в нас, крайно време е! Трети стол за кратък период от време. Но въпросът не е за стола, защото аз му намерих заместик - един от предните счупени, само че без облегалка сега. Просто се случва. Стол, това, онова... И в един момент все едно нищо добро не се случва. Ето, за да стане нещо хубаво трябва да се полагат много усилия. Сега се стремя към нещо, чета, пиша, но все ми се струва че се влача едва-едва... А лошите неща накуп и последвователно... Сега има ли прокоба или е самовнушение това, как мислите?
