Постинг
04.12.2007 16:22 -
Щастие = ?
Вървя си аз приятно болен по пътя към нас. Студено е, болен съм, главата ще ми гръмне... И в това състояние ме спира един чичко - мръсно яке, рошав, с дълга брада и чисто нови обувки. И ме пита ще му дам ли пари, за да си купил хапчета, че бил настъпил някакъв пирон. Бърз поглед към обувките - чистички, новички... Помислих си, че е някой, който пак се опитва да вземе пари я за ракия, я за цигари. Определено не изглеждаше като клошар! Подминах го без да промълва и звук. Но малко по-късно се сещам, че забравих да си взема едно прахче против настинка. Врътвам и се насочвам към най-близката аптека. И се изненадвам, като виждам същия човек вътре... Хм, навярно тормози и продавачката! Гледам как тя се прави, че него го няма. Решавам да отида до аптеката малко по-нататък...
Минава нощта, аз се оправям благодарение на прахчето, чая и спането и тръгвам за работа. Вървя си и наближавам един контейнер за боклук. Вече е резервиран, отбелязвам си аз, виждайки един човек с кашони и чувал (почти като дядо Коледа/Мраз). След малко как човека се навежда и започва да прави нещо... Приближавам и какво виждам - човекът от снощната случка?! Какво ли прави? Ами беше се навел да си лъска обувките. Няма майтап - мръсен, некъпан, но с излъскани нови обувки! С едно парцалче ги лъскаше... Неговите обучки бяха доста по-чисти от моите... Лъскаше си обувките и се усмихваше щастливо! Нямаше значение околния свят, мръсотия, водяна от коша - той си виждаше само обувките... Хм, трябваше снощи да му купя онези хапчета...
Минава нощта, аз се оправям благодарение на прахчето, чая и спането и тръгвам за работа. Вървя си и наближавам един контейнер за боклук. Вече е резервиран, отбелязвам си аз, виждайки един човек с кашони и чувал (почти като дядо Коледа/Мраз). След малко как човека се навежда и започва да прави нещо... Приближавам и какво виждам - човекът от снощната случка?! Какво ли прави? Ами беше се навел да си лъска обувките. Няма майтап - мръсен, некъпан, но с излъскани нови обувки! С едно парцалче ги лъскаше... Неговите обучки бяха доста по-чисти от моите... Лъскаше си обувките и се усмихваше щастливо! Нямаше значение околния свят, мръсотия, водяна от коша - той си виждаше само обувките... Хм, трябваше снощи да му купя онези хапчета...
... е вдъхновяваща. Ето как един човек, който въпреки личната си трагедия се опитва да намери своето достойнство - и го вижда в чистите обувки. Може би е просто клошар, без особено минало, а може да е някой забравен професор... Хубава история с поука и... много тъжна.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 169