37... Чакам. Чакам от два часа. Имам да чакам още 30 минути. На работа съм. Успях да си свърша работата рано (надявам се от талант!). И ми казаха да изчакам малко... Казаха ми го преди два часа. А времто като че ли спира. Петък е, след малко идва времето за прибиране и забавление. Но времето май е спряло... Минутите се влачат със скороста на Москвич пълен с чували жито. Ако не сте карали Москвич пълен с чували жито... ами много бавно е.
38...  Има моменти, в които си мислиш, че всичко е спряло. И сега така. Времето спря. Интернета е бавен, прочетох новините, гледах няколко филмчета, няколко игри пробвах и реших да пиша. Но какво да пиша. Та аз съм спрял, не мисля...Очите ми гледат часовника горе вдясно на екрана. ...
39... И преди малко беше толкова часът. Толкова бе и температурата на гаджето вчера. Толкова е градуса на ракията в определени, леко разредени ситуации.
40... Ура, мина минутката. Сетих се за един роман - 5 минути или нещо подобно. В него пишело за 5 минути от живота на един чичко...
41... приближава края на работния ден. Само това ми е в главата... Идва края... на работния ден, вие какво си помислихте. Та за минутите - има и един друг роман...
42... 11 минути. Много ми стана забавно като прочетох, че автора искал да го кръщава 7 минути, но решил да пусне 4 минути аванта за престиж...
43... Времето забърза. Май трябва да пиша по-често. Само че какво ли да пиша като по цял ден оправям грешки (софтуерни)... И малко чета... Ще пиша за ежедневието...
44... Да, за него мога да пиша. Как с всеки изминал ден отдалечаване от детството света става все по сив и еднообразен. Хората искаш нещо интересно, цветно и весело... но като видят такова публично го заплюват. Защото  е различно, а нормите са измислени от сивите хорица...
45... Брей, вече времето не мога да го сравнявам с Москвич. Направо си е спортна Жигула... с лЯтНи джанти, кас"тфон и други екстри. Живея близо до ромска махала...
46... Та сивите хора хем искат нещо цветно, хем го заклеймяват. М-да. (дълбок размисъл за смисъла на този пост)
47... Брей, станаха 10 минути... Ще взема да се приготвя за тръгване... Спомних си преди време нещо. бях малък, ученик в 7-8 клас. Питаха ни кой какъв иска да стане... Всички искаха...
48... искаха да станат някакви професионалист. Аз исках да стана на 6 години! Живота беше с дълги дни, цветен и интересен... А сега? Сега какъвто си го направим... Вкъщи имам боички!