Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2008 11:18 - За релсите...
Автор: ludomirce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 898 Коментари: 0 Гласове:
1



Всеки е виждал релсите, по които се движи влака. Две метални линии идващи от едната страна и заминаващи в другата. И по тях се движи влака. Без отклонение. Само спира тук-там... И ако случайно излезе извън релсите хич не е за добро! Та цялото това изложение идва от вчерашните ми мисли за живота и затова колко ни се иска той да е като релсите и влака. Или поне на някои... След няколко разговора разбрах колко е лесно и хубаво живота ни да е вкаран между две линии и да си тече - направо и без завои. И единственото нещо, което да ни се случва да е определено и да го знаем предварително... както гарите. Но има моменти, в които нещо те изкарва "извън релси" (м-да, разбирам от къде идва израза). Струва ми се, че мнозинството се стремят към това да си изберат един такъв път и да си карат само по него. И точно това ги прави щастливи. Стремежа да следват пътя, да достигат следваща гара и тя да се приема за успех! Всяко нещо, отклоняващи ги от това е трагедия. И след това човек трудно се връща пак в "коловоза". Ежедневие, работа, вкъщи, деца, семейство, хоби... с всяко нещо ние се опитваме да си "нареждаме" живота и да сме "щастливи". А случайните моменти, в които нещо се обърква и влака започва да се клати води до панически страх и отчаяние.
Вчера ми се наложи да вървя пеш 400 метра и гледах околния забързан свят. Мислите по-горе се въртяха из главата ми. Чудех се за хората, които не искат "железен път", а искат да си минават от където им скимне и да си правят каквото си искат. Не да следват модела и да гледат кой километричен знак идва. Вървя си из промишлената зона, зяпам забързаните коли и като единствен пешеходец се наслаждавам на жегата, праха и мръсотията. И под едни дръвчета, скрити на сянка, гледам 4-ма цигани да правят медни казани за ракия. Стоят си там и си чукат по медните съдове. Все едно няма никой около тях, без да се интересуват дали някой иска да им купи "произведенията". Даже не ме и забелязаха... Гледах колите, които бяха забързани по пътя и след това циганите, правещи своето нещо без да поглеждат околния свят и без да са заинтересовани от него. Не ми изглеждаха да следват модела с релсите. Какво ли ги кара тях да изпитват тъга? А какво ли ги кара да изпитват щастие? Дали и при тях всеки бакър е като следващ завой, а всяко дете като гара?? Не питах! Отминах замислен и загледан във все така забързания около мен свят.
Стоя и си мисля - дали да сменям влака? Нали за всеки влак си имало пътници!

Ами ако не искам влак?



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ludomirce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 71696
Постинги: 30
Коментари: 31
Гласове: 169
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031